Old Bulgaria - Древната България

История на всички български царства, а ние знаем за тези след 681г.

2137 г. пр. Хр. – 668 г. сл. Хр.

Българите — това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът.

Магнус Феликс Енодий [1], 486 г.

Едва ли има на света друг народ, който така слабо да по­знава своята история.
Ние имаме големи учени историци, издадени са мону­ментални исторически трудове, но академичният им научен език е недостъпен за простосмъртните,а учебниците по история са написани толкова скучно, сякаш авторите им са имали едничката цел: да накарат българ­четата, още едва проходили, да намразят историята на своя народ – и за съжаление, тази цел е вече почти постигната;
от друга страна това незнание се дължи и на многократ­ното пренаписване на историята, нагаждайки я всеки път към интересите на властващата политическа сила, та човек не само ще се обърка, но може и да се побърка; а може би причината е по-отчайваща: старата наша ис­тория надвишава сегашното ни жалко самочувствие като на­род, сравнението с миналото ни потиска и ние не искаме да си го спомняме…

Тъй или иначе, България е най-старата европейска държа­ва, която не е сменила името си през вековете.
Испания е Испания от 1479, Швейцария е Швейцария от 1291 година, Швеция е Швеция от началото на XI век, Полша е Полша от края на X век, Франция е Франция от 843 година, Англия е Англия от 827, а България е България от 681 година. Има данни, че името България е било на стари карти от нашите земи още през 4-ти век /картата на Св. Йероним и някои други/. Всъщност историята на България е много по-древна, но като начало и това е достатъчно......

[1] Магнус Феликс Енодий (473-521) – роден във Франция, близък приятел на остготския крал Теодорих, в негова чест написал „Похвално слово за крал Теодорих”.